Метеорология на самотата

10 сент. 2023 г., 18:59

Поэзия

283 3 3

МЕТЕОРОЛОГИЯ НА САМОТАТА

Лятото прощално се търкулна върху хълма с жълтите треви,

есента – на пазвица притулна! – като родна майчица ме сви.

Вятър от плешивите баири рошна ми ваджишката брада.

Сетне с окарина ми засвири, миг преди да хлътна под дъжда.

Ни да гракне гарга – черна птица, ни да метне мракът чер покров.

Есента е благата вдовица, скрила Лятото – вовек веков!

Чай ми сипва – мащерка и риган, свлича в него струйчица салеп.

Господи, на мен това ми стига да река сполай ти! – и на Теб!

Някой ден в небесната Си бездна приюти ме? – ако съм ти мил.

И от този свят да си изчезна, своя чай от мащерка изпил.

9 септемврий 2023 г.

гр. Варна, 20, 00 ч.

Лятно време

zelenaradost

Поэзия

Лятото по пътя ме настига
и се гмурва право в есента,
слънцето отгоре ми намига
и живея в няколко лета.
Може едновременно, поредно, ...

2023-09-11T00:50:02+03:00 236 4

yotovava (Валентина Йотова)

2023-09-11T08:54:38+03:00

Няма такава поезия!
zelenaradost (Милена Френкева)

2023-09-10T22:47:24+03:00

Красива поезия!
ЛюсиАтанасова (Люси Атанасова)

2023-09-10T19:20:22+03:00

Пак красив и вълнуващ стих! Каква картина и молитва човешка!