Лятно време
Лятото по пътя ме настига
и се гмурва право в есента,
слънцето отгоре ми намига
и живея в няколко лета.
Може едновременно, поредно,
както искам, както си реша,
лято славно и немимолетно
с мен препускаш в есен, не греша.
Може вън сезона да е златен,
малко скръбен, малко уморен,
в летен ден живея, ароматен,
лято ти оставаш вътре в мен.
Може есента да се учуди,
може малко да се натъжи,
в лято съм – щастливо, нежно чудо,
всеки ден е в мен, ще продължи.
Колко ще остане дълго, колко,
лятото ми с морски, плавен ход,
в есен, откровена като болка,
продължава цял един живот.
© Милена Френкева Все права защищены
Свързани произведения
Лятото прощално се търкулна върху хълма с жълтите треви,
есента – на пазвица притулна! – като родна майчица ме сви.
Вятър от плешивите баири рошна ми ваджишката брада.
Сетне с окарина ми засвири, миг преди да хлътна под дъжда. ...
Комментарии
-
Благодаря, Миночка. Нека постои с нас лятото в есента
-
Топъл,нежен стих! Хареса ми!
-
Радвам се, лятно, поетично момиче Летни сме през всичките сезони
-
И моето лято е "цял един живот"🌞 Е, 6-7 месеца е по-студеничко , но не е болка за умиране😊
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
