Лятно време
Лятото по пътя ме настига
и се гмурва право в есента,
слънцето отгоре ми намига
и живея в няколко лета.
Може едновременно, поредно,
както искам, както си реша,
лято славно и немимолетно
с мен препускаш в есен, не греша.
Може вън сезона да е златен,
малко скръбен, малко уморен,
в летен ден живея, ароматен,
лято ти оставаш вътре в мен.
Може есента да се учуди,
може малко да се натъжи,
в лято съм – щастливо, нежно чудо,
всеки ден е в мен, ще продължи.
Колко ще остане дълго, колко,
лятото ми с морски, плавен ход,
в есен, откровена като болка,
продължава цял един живот.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милена Френкева Все права защищены
