Метеорология на самотата
МЕТЕОРОЛОГИЯ НА САМОТАТА
Лятото прощално се търкулна върху хълма с жълтите треви,
есента – на пазвица притулна! – като родна майчица ме сви.
Вятър от плешивите баири рошна ми ваджишката брада.
Сетне с окарина ми засвири, миг преди да хлътна под дъжда.
Ни да гракне гарга – черна птица, ни да метне мракът чер покров.
Есента е благата вдовица, скрила Лятото – вовек веков!
Чай ми сипва – мащерка и риган, свлича в него струйчица салеп.
Господи, на мен това ми стига да река сполай ти! – и на Теб!
Някой ден в небесната Си бездна приюти ме? – ако съм ти мил.
И от този свят да си изчезна, своя чай от мащерка изпил.
9 септемврий 2023 г.
гр. Варна, 20, 00 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
