Валери_Станков (Валери Станков)
1414 947
10.09.2023 г., 18:59 ч.

Метеорология на самотата 

  Поезия
336 3 3

МЕТЕОРОЛОГИЯ НА САМОТАТА

 

Лятото прощално се търкулна върху хълма с жълтите треви,

есента – на пазвица притулна! – като родна майчица ме сви.

Вятър от плешивите баири рошна ми ваджишката брада.

Сетне с окарина ми засвири, миг преди да хлътна под дъжда.

Ни да гракне гарга – черна птица, ни да метне мракът чер покров.

 

Есента е благата вдовица, скрила Лятото – вовек веков!

Чай ми сипва – мащерка и риган, свлича в него струйчица салеп.

Господи, на мен това ми стига да река сполай ти! – и на Теб!

Някой ден в небесната Си бездна приюти ме? – ако съм ти мил.

И от този свят да си изчезна, своя чай от мащерка изпил.

 

9 септемврий 2023 г.

гр. Варна, 20, 00 ч.

© Валери Станков Всички права запазени

Свързани произведения
Лятно време
zelenaradost (Милена Френкева) zelenaradost
Поезия
Лятото по пътя ме настига
и се гмурва право в есента,
слънцето отгоре ми намига
и живея в няколко лета.
Може едновременно, поредно, ...
  308  4 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??