7 янв. 2009 г., 13:15

Миг 

  Поэзия
1047 0 31
 

 

Ще ме запомниш. Снимка на стената,

поставена след дългото пътуване.

Откри ме сред маковете и тъгата,

в копнежите от нощното сънуване.

 

Ще ме запомниш все така разсеяна,

в косите си събрала южни ветрове.

Откри ме  в облаците ненамерена,

изцеждаща студените им дъждове.

 

Ще ме запомниш с точици в очите,

със скрития по устните ми смях.

Откри ме на забързаното в дните,

порязана от тъмнината в тях.

 

Ше ме запомниш. Дума в самотата,

бяла капчица от прилив на вълна.

Откри ме в линиите на ръката,

скрила в нея седемцветната дъга.

 

Ще ме запомниш. Та нали съм миг!

Разцъфнал слънчев лъч в зората.

Откри ме в чакалия свободата вик.

И ме губиш някъде във тишината.

 

юни 2008

© Ани Монева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??