Миг
Ще ме запомниш. Снимка на стената,
поставена след дългото пътуване.
Откри ме сред маковете и тъгата,
в копнежите от нощното сънуване.
Ще ме запомниш все така разсеяна,
в косите си събрала южни ветрове.
Откри ме в облаците ненамерена,
изцеждаща студените им дъждове.
Ще ме запомниш с точици в очите,
със скрития по устните ми смях.
Откри ме на забързаното в дните,
порязана от тъмнината в тях.
Ше ме запомниш. Дума в самотата,
бяла капчица от прилив на вълна.
Откри ме в линиите на ръката,
скрила в нея седемцветната дъга.
Ще ме запомниш. Та нали съм миг!
Разцъфнал слънчев лъч в зората.
Откри ме в чакалия свободата вик.
И ме губиш някъде във тишината.
юни 2008
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Монева Всички права запазени
