Безсилна съм пред тишината...
Умирам, живея, плача... тогава...
В този миг... В онзи миг...


... разлят перфектно над нощта
като съвършено недокосната картина
с цветове, пулсиращи в тъга,
жестока, убийствено-красива.
Момент божествено-прекрасен,
на стълбите без звук изстиващ
в движение, създадено за двама,
на устните ти изящно умиращ.
Момент!
О, тиха вечер съвършена,
миг от ангели безумно сплетен,
шедьовър на любов смутена,
истинска в момент неземен...

... миг от приказка
за ангели вълшебен...