Миг
646
0
1
Сега, когато всички над сънят си бдят,
две не спящи, не зрящи самотни тела,
от стон и въздишки на жадни сърца,
превръщаха в огън кръвта на плътта.
Не спиращи лудия танц на страстта,
два черни ангела с прибрани крила,
донесоха със себе си греха на света.
Носени в мрака на вълшебната нощ,
две звезди избухнаха в своята мощ.
Миг на забрава, превърнат в разкош.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йордан Малинов Все права защищены
