Миг

Lunna-pesen (Лунна)
6 8

31 мар. 2012 г., 20:38

Поэзия » Другая

827 0 2

Миг необятен,

мъка вековна,

кога ще ме пуснеш

от твойта лапа отровна?

И вчера, и днес, и утре,

всяка секунда страдание е,

празно всяко желание е,

всеки порив е бягство,

фатално е сякаш всяко място.

В корема си болка усещам,

дълбока и силна тъга,

от нея бягство не срещам,

само мигове илюзорна самота.

Радостта превърна се в миг,

болката - във вечно страдание,

дали аз нося нещастие,

или виновен е чуждият лик?

Седя и си мисля с терзание,

какви грешки допуснала бях

и как едва се крепях

и продължава това наказание.