Lunna-pesen (Лунна)
6 8
31.03.2012 г., 20:38 ч.

Миг 

  Поезия » Друга
925 0 2

Миг необятен,

мъка вековна,

кога ще ме пуснеш

от твойта лапа отровна?

 

И вчера, и днес, и утре,

всяка секунда страдание е,

празно всяко желание е,

всеки порив е бягство,

фатално е сякаш всяко място.

 

В корема си болка усещам,

дълбока и силна тъга,

от нея бягство не срещам,

само мигове илюзорна самота.

 

Радостта превърна се в миг,

болката - във вечно страдание,

дали аз нося нещастие,

или виновен е чуждият лик?

 

Седя и си мисля с терзание,

какви грешки допуснала бях

и как едва се крепях

и продължава това наказание.

© Лунна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??