Lunna-pesen (Лунна)
6 8
Mar 31, 2012, 8:38 PM

Миг 

  Poetry » Other
826 0 2

Миг необятен,

мъка вековна,

кога ще ме пуснеш

от твойта лапа отровна?

 

И вчера, и днес, и утре,

всяка секунда страдание е,

празно всяко желание е,

всеки порив е бягство,

фатално е сякаш всяко място.

 

В корема си болка усещам,

дълбока и силна тъга,

от нея бягство не срещам,

само мигове илюзорна самота.

 

Радостта превърна се в миг,

болката - във вечно страдание,

дали аз нося нещастие,

или виновен е чуждият лик?

 

Седя и си мисля с терзание,

какви грешки допуснала бях

и как едва се крепях

и продължава това наказание.

© Лунна All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??