Миг
Миг необятен,
мъка вековна,
кога ще ме пуснеш
от твойта лапа отровна?
И вчера, и днес, и утре,
всяка секунда страдание е,
празно всяко желание е,
всеки порив е бягство,
фатално е сякаш всяко място.
В корема си болка усещам,
дълбока и силна тъга,
от нея бягство не срещам,
само мигове илюзорна самота.
Радостта превърна се в миг,
болката - във вечно страдание,
дали аз нося нещастие,
или виновен е чуждият лик?
Седя и си мисля с терзание,
какви грешки допуснала бях
и как едва се крепях
и продължава това наказание.
© Лунна All rights reserved.
