15 июл. 2009 г., 11:11
Миг
Докоснахме ръцете си и ето,
сърцата ни потръпнаха в очакване...
Какво ли в същност е съдбата?
Да се изправиш тъй във вечността.
Да вдъхнеш смелост ти във есента.
Да помълчиш.
Да се стопиш, като сълза.
И да усетиш миг любов...
Наистина дошла...
© Симеон Пенчев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
красив миг, красиво усещане...
-
Радвам се, че ти е харесало. Не звучи много поетично "да се изпариш като сълза" и затова - просто така ми е дошло от вътре,Руми.
Благодаря ти от сърце за оценката и за поздравите.Четох твои стихове и много ми харесаха. Лек и успешен ден ! -
Красиво!
Само това "да се стопиш като сълза" нещо не ми се върза.
Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Стопли ме с думичките си.