monilia (Симеон Пенчев)
280 1369
15 jul 2009, 11:11

Миг 

  Poesía » De amor
829 0 4

Докоснахме ръцете си и ето,

сърцата ни потръпнаха в очакване...

Какво ли в същност е съдбата?

Да се изправиш тъй във вечността.

Да вдъхнеш смелост ти във есента.

Да помълчиш.

Да се стопиш, като сълза.

И да усетиш миг любов...

Наистина дошла...

© Симеон Пенчев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти от сърце, Магдалена.
    Стопли ме с думичките си.
  • красив миг, красиво усещане...
  • Радвам се, че ти е харесало. Не звучи много поетично "да се изпариш като сълза" и затова - просто така ми е дошло от вътре,Руми.
    Благодаря ти от сърце за оценката и за поздравите.Четох твои стихове и много ми харесаха. Лек и успешен ден !
  • Красиво!
    Само това "да се стопиш като сълза" нещо не ми се върза.
    Поздрави!
Propuestas
: ??:??