Jul 15, 2009, 11:11 AM

Миг

  Poetry » Love
1K 0 4

Докоснахме ръцете си и ето,

сърцата ни потръпнаха в очакване...

Какво ли в същност е съдбата?

Да се изправиш тъй във вечността.

Да вдъхнеш смелост ти във есента.

Да помълчиш.

Да се стопиш, като сълза.

И да усетиш миг любов...

Наистина дошла...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Пенчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти от сърце, Магдалена.
    Стопли ме с думичките си.
  • красив миг, красиво усещане...
  • Радвам се, че ти е харесало. Не звучи много поетично "да се изпариш като сълза" и затова - просто така ми е дошло от вътре,Руми.
    Благодаря ти от сърце за оценката и за поздравите.Четох твои стихове и много ми харесаха. Лек и успешен ден !
  • Красиво!
    Само това "да се стопиш като сълза" нещо не ми се върза.
    Поздрави!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...