Миг

Poetry » Love

1K 0 4

Докоснахме ръцете си и ето,

сърцата ни потръпнаха в очакване...

Какво ли в същност е съдбата?

Да се изправиш тъй във вечността.

Да вдъхнеш смелост ти във есента.

Да помълчиш.

Да се стопиш, като сълза.

И да усетиш миг любов...

Наистина дошла...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

monilia (Симеон Пенчев)

Благодаря ти от сърце, Магдалена.
Стопли ме с думичките си.

2009-07-28T17:46:02+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

красив миг, красиво усещане...

2009-07-28T16:25:23+03:00
monilia (Симеон Пенчев)

Радвам се, че ти е харесало. Не звучи много поетично "да се изпариш като сълза" и затова - просто така ми е дошло от вътре,Руми.
Благодаря ти от сърце за оценката и за поздравите.Четох твои стихове и много ми харесаха. Лек и успешен ден !

2009-07-16T11:44:22+03:00
ruba (Руми Бакърджиева)

Красиво!
Само това "да се стопиш като сълза" нещо не ми се върза.
Поздрави!

2009-07-15T14:07:27+03:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0