3 дек. 2004 г., 21:15

Миг единствен

1.6K 0 2

Губиш се
изчезваш в мъглата
Будя се
Прегърнал самотата


Молих се
Отново да те имам
Борех се
За всеки миг любима


Зхаех че
Не мога да те имам
Правех се
Че нищо не разбирам


Жадувах
Ти да си до мен
Сънувах
Тебе всяка нощ и ден


Как копнеех
Само тебе да обичам
Но не смеех
Тези думи да изричам


Не желаех
Ти да си далеч от мене
Но незнаех
че сме вече разделени


Искам двама
В миг единствен да се слеем
Искам само
Миг единствен да си с мене


03.12.04

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марто Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Наистина ми харесва произведението ти.Много истинско е написано.Явно всичко е "миг единствен"..Браво!От мен 6!
  • Много ми харесва стилът ти.6 Кратко и ясно и едновременно с това си личи колко дълбоко от сърцето идва то.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...