30 нояб. 2014 г., 21:06

Миг от бурята

1.2K 0 4

"Не зная къде и кога. Кой знае? Къде е днес вчерашният дъжд?

В град невидим?

Вътре в мен?

Наоколо е тихо и студено. Напред - безкрайността. Не усещаш движението.

Няма луна, но звездите светят ярко - като мънички диаманти." 





                                        тръгвам

 

                                        взимам черния писец от чашата -

                        

                                           за мен да не напомня

 

                                            за непобедимото слънчево момиче в теб

                                                       

                                                         да не разказва

 

                                          тръгвам

 

                                              без да търся онзи миг от бурята

 

                                                 когато любовта бе вятър 
                                                                                     и крило

                                                                                                     25.4.2007г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Донърджак Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е трудно да си "отклонен" и то от останалите кретени...а ти го можеш!!!
  • Младене,
    Учуден съм от теб!!!
    Донъра е не леко, а доста отклонен от поезията...
    И това е прозаична миниатюра,
    доста неритмична при това.
  • Един от добрите ти текстове, Джак! Слава богу, няма ги опърпаните архаизми на прокълнатите поети и българските "титани" - техни бледи копия.

    "Кой знае? Къде е днес вчерашният дъжд?
    В град невидим?
    Вътре в мен?
    Наоколо е тихо и студено. Напред - безкрайността...
    взимам черния писец от чашата -
    за мен да не напомня
    за непобедимото слънчево момиче в теб
    когато любовта бе вятър
    и крило"

    Това ти е ОКОТО на текста, където поезията се е състояла на 100 процента. Оценявам те високо!
  • Харесва ми много, но като проза, не като поезия...

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...