30.11.2014 г., 21:06

Миг от бурята

1.2K 0 4

"Не зная къде и кога. Кой знае? Къде е днес вчерашният дъжд?

В град невидим?

Вътре в мен?

Наоколо е тихо и студено. Напред - безкрайността. Не усещаш движението.

Няма луна, но звездите светят ярко - като мънички диаманти." 





                                        тръгвам

 

                                        взимам черния писец от чашата -

                        

                                           за мен да не напомня

 

                                            за непобедимото слънчево момиче в теб

                                                       

                                                         да не разказва

 

                                          тръгвам

 

                                              без да търся онзи миг от бурята

 

                                                 когато любовта бе вятър 
                                                                                     и крило

                                                                                                     25.4.2007г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Донърджак Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е трудно да си "отклонен" и то от останалите кретени...а ти го можеш!!!
  • Младене,
    Учуден съм от теб!!!
    Донъра е не леко, а доста отклонен от поезията...
    И това е прозаична миниатюра,
    доста неритмична при това.
  • Един от добрите ти текстове, Джак! Слава богу, няма ги опърпаните архаизми на прокълнатите поети и българските "титани" - техни бледи копия.

    "Кой знае? Къде е днес вчерашният дъжд?
    В град невидим?
    Вътре в мен?
    Наоколо е тихо и студено. Напред - безкрайността...
    взимам черния писец от чашата -
    за мен да не напомня
    за непобедимото слънчево момиче в теб
    когато любовта бе вятър
    и крило"

    Това ти е ОКОТО на текста, където поезията се е състояла на 100 процента. Оценявам те високо!
  • Харесва ми много, но като проза, не като поезия...

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...