26 янв. 2012 г., 10:21

Миглени доспехи

733 0 1

Има толкова много неща, останали в мен от
Нищото, а в действителност,
когато гледам на нещата - виждам
Твоите очи.

 

Предварително отписан съм от всички.

Блъскам с глава зидовете,

които други са издигнали

около теб.

И губя битката,

по-лесно, отколкото с голите ти гърди.

 

Добре е, че си затваряш очите,

докато се целуваш

и светлината не се присмива

на моите неуспехи.

 

Знам,

пак ще станем Нищо!

Несигурни са миглените ти доспехи,

за да запазят спомена  от миналите опити.


И ти знаеш -

трудно се събличат в тъмното

необръснатите ми думи.

Гримираната ти утеха проплаква,

 скрита в паяжината

на пожеланата неувереност.

Маските нямат бръчки,

не се усмихват,

не плачат,

но се преструват, че разбират от поезия.

Като гледам Твоите очи –

не виждам маската,

но чувам Истината, вързана на кичури

със скрити от детството панделки.



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милко Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...