Миговете краткотрайни
МИГОВЕТЕ КРАТКОТРАЙНИ
Пришпорвам своите рубинени мечти
и литвам като птица към звездите.
Заравям пръсти в грейналите красоти
и звезден смях изпълва висините.
Събирам лунните загадъчни лъчи
и вплитам ги в копнежа на косите.
Тъгата ляга кротко в моите очи
да наклони стрелките на везните.
На листопада късен златните стрели
пронизват ми илюзиите сладки.
Сърцето, още лудо влюбено, боли,
че радостите му са твърде кратки.
От миговете животворни ЛЮБОВТА
превръща се в божествен път към ВЕЧНОСТТА!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радко Стоянов Все права защищены
