28 ene 2011, 9:35

Миговете краткотрайни 

  Poesía » Filosófica
823 0 15

МИГОВЕТЕ КРАТКОТРАЙНИ

Пришпорвам своите рубинени мечти

и литвам като птица към звездите.

Заравям пръсти в грейналите красоти

и звезден смях изпълва висините.

Събирам лунните загадъчни лъчи

и вплитам ги в копнежа на косите.

Тъгата ляга кротко в моите очи

да наклони стрелките на везните.

На листопада късен златните стрели

пронизват ми илюзиите сладки.

Сърцето, още лудо влюбено, боли,

че радостите му са твърде кратки.

От миговете животворни ЛЮБОВТА

превръща се в божествен път към ВЕЧНОСТТА!

 

© Радко Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??