Миговете краткотрайни
МИГОВЕТЕ КРАТКОТРАЙНИ
Пришпорвам своите рубинени мечти
и литвам като птица към звездите.
Заравям пръсти в грейналите красоти
и звезден смях изпълва висините.
Събирам лунните загадъчни лъчи
и вплитам ги в копнежа на косите.
Тъгата ляга кротко в моите очи
да наклони стрелките на везните.
На листопада късен златните стрели
пронизват ми илюзиите сладки.
Сърцето, още лудо влюбено, боли,
че радостите му са твърде кратки.
От миговете животворни ЛЮБОВТА
превръща се в божествен път към ВЕЧНОСТТА!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радко Стоянов Всички права запазени
