11 июл. 2007 г., 08:30

Мижитурка

1.2K 0 1

Поредното разочарование те смазва.
Какъв е смисъла да вярваш?
Поредният нагаждач ти се подмазва,
а и ти на друг някой се подмазваш.
Днес с един си, утре с друг,
затова никъде не си приет,
но си оставаш същия напук
и приписваш стария куплет.
Омръзва ти баналния ден,
баналните хора с банални проблеми,
но стоиш си така отегчен -
лишен от страсти и от дилеми.
Толкова си жалък във очите ми,
толкова трагично съществуваш,
не забелязваш даже и сълзите ми -
от теб съм тръгнала да се интересувам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Полина димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Толкова красив и така истински този стих ми напомня за ежедневието. Много е добро.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...