Jul 11, 2007, 8:30 AM

Мижитурка

  Poetry
1.2K 0 1

Поредното разочарование те смазва.
Какъв е смисъла да вярваш?
Поредният нагаждач ти се подмазва,
а и ти на друг някой се подмазваш.
Днес с един си, утре с друг,
затова никъде не си приет,
но си оставаш същия напук
и приписваш стария куплет.
Омръзва ти баналния ден,
баналните хора с банални проблеми,
но стоиш си така отегчен -
лишен от страсти и от дилеми.
Толкова си жалък във очите ми,
толкова трагично съществуваш,
не забелязваш даже и сълзите ми -
от теб съм тръгнала да се интересувам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Полина димова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Толкова красив и така истински този стих ми напомня за ежедневието. Много е добро.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...