11 jul 2007, 8:30

Мижитурка

  Poesía
1.2K 0 1

Поредното разочарование те смазва.
Какъв е смисъла да вярваш?
Поредният нагаждач ти се подмазва,
а и ти на друг някой се подмазваш.
Днес с един си, утре с друг,
затова никъде не си приет,
но си оставаш същия напук
и приписваш стария куплет.
Омръзва ти баналния ден,
баналните хора с банални проблеми,
но стоиш си така отегчен -
лишен от страсти и от дилеми.
Толкова си жалък във очите ми,
толкова трагично съществуваш,
не забелязваш даже и сълзите ми -
от теб съм тръгнала да се интересувам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Полина димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Толкова красив и така истински този стих ми напомня за ежедневието. Много е добро.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...