МИЛА

19 нояб. 2006 г., 08:38

Поэзия

558 0 3

МИЛА

Падам от Марс,
Така си е,
Когато денят е вторник
Към 9.00 часа.
Падам...
Знам, само че идвам
От степите, монголските
Отпреди повече от 500 години.
Припомних си го наскоро...
Както и че бях материален,
...Алхимик, фармацевт
ама много материален, кланях се
на знаците и идолите,
не можех без това... а и Мамона...
Смесвах отрови,
Получаваха се страшниии помии,
понякога “забърквах” и еликсири
С една мечта – захир... захирът

Не зная как съм се преселил там...
Тоест, как идвам тук
Нали се сещаш -
от отрова трябва да е било
И страшно падане от Марс:
Още малко и задушаване
със пъпната връв...
Но... първа глътка въздух,
от този който помнех,
отпреди робството...
За да съм свободен,
нематериален,
егоцентричен
С две гърбици –
Свобода /оптимизъм/ и
Любов /училище/
Очаква ме Деветия кръг все пак,
за осмия – знаете...
За Божествена комедия Ви говорех...

От Марс

02.11.2006г.

МИЛА

Свързани произведения

Комментарии

Предложения