ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
855 4423
19 июн. 2008 г., 11:40

Мила моя 

  Поэзия
1257 0 20

Небесната жар ли е някой ти дал,

та пламък от огън си, мила?

Леда от тъгата стопяваш без жал

и капките с устни попиваш.

Косата ти палава цялата знам.

Лицето - лунички пъстреят.

Ръцете ти нежни прегръщат без свян.

Гърдите ти тръпнат, едреят.

Очите ти тъжни поглъщат ме цял.

Пред твоите устни немея.

Целувам те нежно, а всъщност без жал -

тъй лудо по тебе копнея.

Оазис за мене, любима, си ти.

При други, повярвай, е пустош...

От извора пия, иди - разбери,

а ходя с напукани устни.

© Красимир Дяков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??