27 нояб. 2004 г., 16:15

Милиарди линейки за нас

853 0 3

Милиарди линейки...за нас

Събуждам се.
Ставям рязко.
Паля цигара.
Имам нужда от едно, след кошмара!
Беше толкова истинско!
Имаше толкова омраза!
Омраза ли е този живот?!
Истинска,червена омраза!
Вие, всички телевизионни мръсници,
които говорите за промяна,
които бръщолевите за истини,
за възпитание, за морал,
които се мислите за повече от мен,
които говорите от мое име!
Всички вие,политици,платени копелета,
журналисти,политолози,социолози,
които сте част от заразата на света!
Които се правите на загрижени за децата!
Които не знаете какво правят те!
Които не знаете, но си мислите , че знаете!
Вие сте най-мръсното нещо , което мога да видя!
Вие сте най-жестоките убийци - не давате шанс!
Вие измисляте болести,
вие измисляте ваксини за тях! За пари!
Вие сте търговци от Храма!
Вие сте кошмарът,
който се повтаря!
Пак казвам:
"Вие сте кошмарът,
който се повтаря"!
Толкова е истински той,
толкова е реален!
Пълен е с омраза,-
истинска,реална,сегашна!!!
Губя се в сънищата.
Всички ме наобикаляте!
-Какво ще ми направите?!Какво още не зная?!
Будя се.
Ставам рязко.
Паля цигара и чувам сирените.
Линейките бързат да спасяват!
Милиарди линейки вият всяка нощ,
под твоя етаж, под твоя блок, под твоя сън...
Сирените се чуват ясно само нощем!
Всичко е замислено добре,
не се съмнявай!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ясен Крумов- Хенри Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Какво да напиша? Иска ми се да напиша нещо, защото пак ме впечатли. Но май безброй пъти трябва да се повторя, защото думите "Много е хубаво, прекрасно е , харесва ми, страхотно е" са приложими за всички твои творби, но са слаби дори да загатнат за това, което усещам, докато ги чета.
  • Много добре написано.
  • Всеки несъвършен,незавършен,просташки,или .... текст, е моето виждане!Това е всичко.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...