29 апр. 2016 г., 01:08

Милите приличат на луди

977 0 12

 

Да разголиш душата е твърде лудешко,
навън вали студен смях и не спира...
Отдавна забравиха всичко човешко,
но недей, любов, не умирай...

 

Всъщност виждам живота из всяка зеница,
в стреснат сън все чертае различно.
Не прилича на грях всеки ден да се влюбваш.
Ако учиш как да обичаш...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красиво и истинско..., дълбоко!
    Харесва ми и финала, такъв какъвто е.
    Наистина ще звучи по - добре с едно"се",
    но така може финалът да получи друго значение
    и да каже нещо различно от това, което стихът иска да каже.
  • Благодаря на всички за споделеното.

    andrina_mark, благодаря, че акцентира точно на това изречение. И за мен то е основното.

    Лина, щом си "вътре", не си разголен, и смехът остава навън, въобще не му е мястото на такъв дъжд при душата...

    Относно предложенията за редакция - с времето се надявам да се науча, засега пиша, както усетя. Ще помисля върху думите ви, ако успея, ще предложа втори вариант. Този на мен ми харесва, но явно е неубедителен за читателя, така че си струва да помисля сериозно. Светли празници на всички!
  • Веси, аз вече съм казала какво мисля като цяло за това произведение. Заглавието е опит за провокация, но е толкова безсмислено, че не ми се занимаваше с него.
    Но ей това:

    "Не прилича на грях всеки ден да се влюбваш,
    ако учиш (се) как да обичаш..."

    е зрънце, което може да бъде развито и да даде добър плод.
    Другото наистина са насилени думи.
  • Павли, нейната същина е в заглавието. И ти знаеш защо го е написала. Позволих си малка провокация - да не я критикувам, а да я посъветвам. Резултатът е налице - няколко автори също я посъветваха за промени - на практика, за цялото "стихотворение". Абстрахирай се от коментарите, прочети го отново и ще видиш, че е безсмислено, несвързано и не учи как да се обича. Просто са насилени думи, които трябва да придадат "поетичен облик" на заглавието.
  • Неееее, същината на стиха е в "Ако учиш как да обичаш". Това не бива да се съсипва и да се изменя. В него е целият порив да даваш истинска обич. А за запазване на ритъма, просто може да се добави едно възвратно местоимение - "ако учиш СЕ как да обичаш". Поработи върху стиха, можеш да го направиш много по-добър.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...