Apr 29, 2016, 1:08 AM

Милите приличат на луди

  Poetry
979 0 12

 

Да разголиш душата е твърде лудешко,
навън вали студен смях и не спира...
Отдавна забравиха всичко човешко,
но недей, любов, не умирай...

 

Всъщност виждам живота из всяка зеница,
в стреснат сън все чертае различно.
Не прилича на грях всеки ден да се влюбваш.
Ако учиш как да обичаш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красиво и истинско..., дълбоко!
    Харесва ми и финала, такъв какъвто е.
    Наистина ще звучи по - добре с едно"се",
    но така може финалът да получи друго значение
    и да каже нещо различно от това, което стихът иска да каже.
  • Благодаря на всички за споделеното.

    andrina_mark, благодаря, че акцентира точно на това изречение. И за мен то е основното.

    Лина, щом си "вътре", не си разголен, и смехът остава навън, въобще не му е мястото на такъв дъжд при душата...

    Относно предложенията за редакция - с времето се надявам да се науча, засега пиша, както усетя. Ще помисля върху думите ви, ако успея, ще предложа втори вариант. Този на мен ми харесва, но явно е неубедителен за читателя, така че си струва да помисля сериозно. Светли празници на всички!
  • Веси, аз вече съм казала какво мисля като цяло за това произведение. Заглавието е опит за провокация, но е толкова безсмислено, че не ми се занимаваше с него.
    Но ей това:

    "Не прилича на грях всеки ден да се влюбваш,
    ако учиш (се) как да обичаш..."

    е зрънце, което може да бъде развито и да даде добър плод.
    Другото наистина са насилени думи.
  • Павли, нейната същина е в заглавието. И ти знаеш защо го е написала. Позволих си малка провокация - да не я критикувам, а да я посъветвам. Резултатът е налице - няколко автори също я посъветваха за промени - на практика, за цялото "стихотворение". Абстрахирай се от коментарите, прочети го отново и ще видиш, че е безсмислено, несвързано и не учи как да се обича. Просто са насилени думи, които трябва да придадат "поетичен облик" на заглавието.
  • Неееее, същината на стиха е в "Ако учиш как да обичаш". Това не бива да се съсипва и да се изменя. В него е целият порив да даваш истинска обич. А за запазване на ритъма, просто може да се добави едно възвратно местоимение - "ако учиш СЕ как да обичаш". Поработи върху стиха, можеш да го направиш много по-добър.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...