29.04.2016 г., 1:08

Милите приличат на луди

975 0 12

 

Да разголиш душата е твърде лудешко,
навън вали студен смях и не спира...
Отдавна забравиха всичко човешко,
но недей, любов, не умирай...

 

Всъщност виждам живота из всяка зеница,
в стреснат сън все чертае различно.
Не прилича на грях всеки ден да се влюбваш.
Ако учиш как да обичаш...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красиво и истинско..., дълбоко!
    Харесва ми и финала, такъв какъвто е.
    Наистина ще звучи по - добре с едно"се",
    но така може финалът да получи друго значение
    и да каже нещо различно от това, което стихът иска да каже.
  • Благодаря на всички за споделеното.

    andrina_mark, благодаря, че акцентира точно на това изречение. И за мен то е основното.

    Лина, щом си "вътре", не си разголен, и смехът остава навън, въобще не му е мястото на такъв дъжд при душата...

    Относно предложенията за редакция - с времето се надявам да се науча, засега пиша, както усетя. Ще помисля върху думите ви, ако успея, ще предложа втори вариант. Този на мен ми харесва, но явно е неубедителен за читателя, така че си струва да помисля сериозно. Светли празници на всички!
  • Веси, аз вече съм казала какво мисля като цяло за това произведение. Заглавието е опит за провокация, но е толкова безсмислено, че не ми се занимаваше с него.
    Но ей това:

    "Не прилича на грях всеки ден да се влюбваш,
    ако учиш (се) как да обичаш..."

    е зрънце, което може да бъде развито и да даде добър плод.
    Другото наистина са насилени думи.
  • Павли, нейната същина е в заглавието. И ти знаеш защо го е написала. Позволих си малка провокация - да не я критикувам, а да я посъветвам. Резултатът е налице - няколко автори също я посъветваха за промени - на практика, за цялото "стихотворение". Абстрахирай се от коментарите, прочети го отново и ще видиш, че е безсмислено, несвързано и не учи как да се обича. Просто са насилени думи, които трябва да придадат "поетичен облик" на заглавието.
  • Неееее, същината на стиха е в "Ако учиш как да обичаш". Това не бива да се съсипва и да се изменя. В него е целият порив да даваш истинска обич. А за запазване на ритъма, просто може да се добави едно възвратно местоимение - "ако учиш СЕ как да обичаш". Поработи върху стиха, можеш да го направиш много по-добър.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...