limeruna (Йоана)
564 3371
29.04.2016 г., 1:08 ч.

Милите приличат на луди 

  Поезия
791 0 13

 

Да разголиш душата е твърде лудешко,
навън вали студен смях и не спира...
Отдавна забравиха всичко човешко,
но недей, любов, не умирай...

 

Всъщност виждам живота из всяка зеница,
в стреснат сън все чертае различно.
Не прилича на грях всеки ден да се влюбваш.
Ако учиш как да обичаш...

© Йоана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красиво и истинско..., дълбоко!
    Харесва ми и финала, такъв какъвто е.
    Наистина ще звучи по - добре с едно"се",
    но така може финалът да получи друго значение
    и да каже нещо различно от това, което стихът иска да каже.
  • Благодаря на всички за споделеното.

    andrina_mark, благодаря, че акцентира точно на това изречение. И за мен то е основното.

    Лина, щом си "вътре", не си разголен, и смехът остава навън, въобще не му е мястото на такъв дъжд при душата...

    Относно предложенията за редакция - с времето се надявам да се науча, засега пиша, както усетя. Ще помисля върху думите ви, ако успея, ще предложа втори вариант. Този на мен ми харесва, но явно е неубедителен за читателя, така че си струва да помисля сериозно. Светли празници на всички!
  • Веси, аз вече съм казала какво мисля като цяло за това произведение. Заглавието е опит за провокация, но е толкова безсмислено, че не ми се занимаваше с него.
    Но ей това:

    "Не прилича на грях всеки ден да се влюбваш,
    ако учиш (се) как да обичаш..."

    е зрънце, което може да бъде развито и да даде добър плод.
    Другото наистина са насилени думи.
  • Павли, нейната същина е в заглавието. И ти знаеш защо го е написала. Позволих си малка провокация - да не я критикувам, а да я посъветвам. Резултатът е налице - няколко автори също я посъветваха за промени - на практика, за цялото "стихотворение". Абстрахирай се от коментарите, прочети го отново и ще видиш, че е безсмислено, несвързано и не учи как да се обича. Просто са насилени думи, които трябва да придадат "поетичен облик" на заглавието.
  • Неееее, същината на стиха е в "Ако учиш как да обичаш". Това не бива да се съсипва и да се изменя. В него е целият порив да даваш истинска обич. А за запазване на ритъма, просто може да се добави едно възвратно местоимение - "ако учиш СЕ как да обичаш". Поработи върху стиха, можеш да го направиш много по-добър.
  • "Да разголиш душата е твърде лудешко,
    навън вали студен смях и не спира..."
    Щом си "вътре", макар и разголен кое му е лудешкото, на разголването, щом валежът си остава далеч навън? И не успях да разбера, кои са милите, приличащи на луди- Тук лирическата е твърде неубедителна...
  • Лъжеш, Младене, лъжеш! Не знам само защо го правиш. Не е силен стихът, необработен е. Нахвърляни наброски са това. Не е завършен, не е изгладен. Има потенциал, но трява да седне и да поработи над него. Има идеи Йоана, но такива като теб я осакатяват като вместо да й помогнат със съвети за структурата, си играят на приятели с нея и я ласкаят. И то не заради друго, а заради спорта, което е жестоко. Е, надявам се тя самата един ден да прогледне и тогава жалана ви майка!!
  • Ще помисля над предложенията ти, Весела. Благодаря на всички наминали!
  • Даа, така е. Трябва да се учим как да обичаме, а не джаста-праста кой както може
  • "Да разголиш душата сие твърде лудешко,/
    в стреснат сън все чертае различно..."
    ...
  • Заглавието ти е неподходящо. Напиши Любов с главна буква, за да не персонифицираш. Трети ред на първата строфа: " Отдавна забравихме всичко човешко". Втората строфа бих написала така:
    "Всъщност, виждам живота с всяка зеница,
    в стреснат сън образите са различни.
    Не е грях всеки ден да се влюбваш,
    ако знаеш как да обичаш."

    Така добива смисъл.
  • Силен стих! Харесва ми много. Браво, Йоана! От мен 5.
Предложения
: ??:??