26 нояб. 2017 г., 09:04

Мило дете на нощта

Поэзия » Гражданская

692 0 4

Тихо летят. Хората спят.
Виждам река от тъга.
Диво гърмят. Кокал и кръст.
Вече е сладка солта.

Бяла страна. Слепи деца.
Пада от ръб самота.
Черния зъб рови сърца.
Розова кръв. Тъмнина.

Цвете и пръст. Удар на чук.
Плаче ранена жена.
Голичък кръст. Дума и звук
Пия роса̀ от ръка.

Изгрев зелен. Нежен поет.
Хората вдигат града.
Свежия ден пее за теб,
мило дете на нощта…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

thedac (Димитър Драганов)

Благодаря на всички!

2017-11-27T15:06:53+02:00
imperfect (Яна)

Поздравления отново!

2017-11-27T11:34:23+02:00
Plevel (Силвия Илиева)

Силата на въздействието на стиха, понякога идва от спонтанните ни вълнения, без те задължително да са подредени в определен ред. Харесва ми!

2017-11-26T23:03:27+02:00
ЛуЛу

Привлича ме красивата хаотичност в мислите и емоциите ти. За съжаление, младостта не е подредена и структурирана, но и от това можеш да извлечеш много поуки и ползи.

2017-11-26T15:57:51+02:00