26 нояб. 2017 г., 09:04

Мило дете на нощта 

  Поэзия » Гражданская
485 0 4

Тихо летят. Хората спят.
Виждам река от тъга.
Диво гърмят. Кокал и кръст.
Вече е сладка солта.

Бяла страна. Слепи деца.
Пада от ръб самота.
Черния зъб рови сърца.
Розова кръв. Тъмнина.

Цвете и пръст. Удар на чук.
Плаче ранена жена.
Голичък кръст. Дума и звук
Пия роса̀ от ръка.

Изгрев зелен. Нежен поет.
Хората вдигат града.
Свежия ден пее за теб,
мило дете на нощта…

 

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря на всички!
  • Поздравления отново!
  • Силата на въздействието на стиха, понякога идва от спонтанните ни вълнения, без те задължително да са подредени в определен ред. Харесва ми!
  • Привлича ме красивата хаотичност в мислите и емоциите ти. За съжаление, младостта не е подредена и структурирана, но и от това можеш да извлечеш много поуки и ползи.
Предложения
: ??:??