26.11.2017 г., 9:04 ч.

Мило дете на нощта 

  Поезия » Гражданска
406 0 5

Тихо летят. Хората спят.
Виждам река от тъга.
Диво гърмят. Кокал и кръст.
Вече е сладка солта.

Бяла страна. Слепи деца.
Пада от ръб самота.
Черния зъб рови сърца.
Розова кръв. Тъмнина.

Цвете и пръст. Удар на чук.
Плаче ранена жена.
Голичък кръст. Дума и звук
Пия роса̀ от ръка.

Изгрев зелен. Нежен поет.
Хората вдигат града.
Свежия ден пее за теб,
мило дете на нощта…

 

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря на всички!
  • Поздравления отново!
  • С Лулу съм, хубава поетичност, на финала е силно! Поздравления!
  • Силата на въздействието на стиха, понякога идва от спонтанните ни вълнения, без те задължително да са подредени в определен ред. Харесва ми!
  • Привлича ме красивата хаотичност в мислите и емоциите ти. За съжаление, младостта не е подредена и структурирана, но и от това можеш да извлечеш много поуки и ползи.
Предложения
: ??:??