Тихо летят. Хората спят.
Виждам река от тъга.
Диво гърмят. Кокал и кръст.
Вече е сладка солта.
Бяла страна. Слепи деца.
Пада от ръб самота.
Черния зъб рови сърца.
Розова кръв. Тъмнина.
Цвете и пръст. Удар на чук.
Плаче ранена жена.
Голичък кръст. Дума и звук
Пия роса̀ от ръка.
Изгрев зелен. Нежен поет.
Хората вдигат града.
Свежия ден пее за теб,
мило дете на нощта…
© Димитър Драганов Всички права запазени