Мими и аз
Снощи мама ми донесе
нова кукла, армаган.
Гушнах я и сън унесе
моят щур детински план.
Мислех цяла нощ със Мими
да играем на принцеси,
ала Сънчо ме понесе
и сънувах кака Веси.
Кака Веси бе кралица
с рокля бяла и пантофки,
Мими пък, бе пъстра птица,
но и двете златокоски.
Тръгнали са тъй за бала,
тихо стъпват и шушукат,
ала вънка страшна хала,
кърши клони и свирука.
Тресна се вратата в къщи,
ококорих се в нощта,
само бурята се мръщи,
виждам Мими, без крилца.
Зная сърчице си има,
истинско съвсем, тупти.
То магично е и сила,
дава и щом свят заспи.
Искам с Мими да играя,
но уви, такваз съдба
спя ли аз, отдавна зная,
мигом оживява тя...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анна Станоева Все права защищены
