Човек (Анна Станоева)
190 4978
17.05.2022 г., 11:38 ч.

Мими и аз 

  Поезия » За деца
1115 2 11

 

Снощи мама ми донесе

нова кукла, армаган.

Гушнах я и сън унесе

моят щур детински план.

 

Мислех цяла нощ със Мими

да играем на принцеси,

ала Сънчо ме понесе

и сънувах кака Веси.

 

Кака Веси бе кралица

с рокля бяла и пантофки,

Мими пък, бе пъстра птица,

но и двете златокоски.

 

Тръгнали са тъй за бала,

тихо стъпват и шушукат,

ала вънка страшна хала,

кърши клони и свирука.

 

Тресна се вратата в къщи,

ококорих се в нощта,

само бурята се мръщи,

виждам Мими, без крилца.

 

Зная сърчице си има,

истинско съвсем, тупти.

То магично е и сила,

дава и щом свят заспи.

 

Искам с Мими да играя,

но уви, такваз съдба

спя ли аз, отдавна зная,

мигом оживява тя...

 

 

 

© Анна Станоева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Когато стане нощ и играчките оживеят... »

4 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??