Мими и аз
Снощи мама ми донесе
нова кукла, армаган.
Гушнах я и сън унесе
моят щур детински план.
Мислех цяла нощ със Мими
да играем на принцеси,
ала Сънчо ме понесе
и сънувах кака Веси.
Кака Веси бе кралица
с рокля бяла и пантофки,
Мими пък, бе пъстра птица,
но и двете златокоски.
Тръгнали са тъй за бала,
тихо стъпват и шушукат,
ала вънка страшна хала,
кърши клони и свирука.
Тресна се вратата в къщи,
ококорих се в нощта,
само бурята се мръщи,
виждам Мими, без крилца.
Зная сърчице си има,
истинско съвсем, тупти.
То магично е и сила,
дава и щом свят заспи.
Искам с Мими да играя,
но уви, такваз съдба
спя ли аз, отдавна зная,
мигом оживява тя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна Станоева Всички права запазени
