15 дек. 2009 г., 14:10

Мимолетност

630 0 4

 

Часовникът тиктака.

Стрелките лющят циферблата.

Затварят поредния кръг -

траектория, добре позната.

 

Не чувстваш, че всеки кръг,

всяко "тик" и всяко "так"

заключват в себе си секундите

на твоя живот.

Малко по малко се стопяват

и оставят краткотрайна следа,

като снежинките кацнали

на мокрия асфалт.

 

Лято, зима..

после пак..

Нямаш време! Не осъзнаваш ли?

Мимолетност е животът ти,

а ти го губиш в онзи кръг.

 

Само съдиш и нараняваш,

забравил си какво е да прощаваш.

А някой ден ще съжаляваш,

но секундите ти ще ги няма.

 

Ще са заключени в стрелките

на часовника, отдавна вече спрял.

И ще съжаляваш, че звука му си забравил

... тик-так...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сюзън Смърт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...