15 дек. 2009 г., 14:10

Мимолетност

628 0 4

 

Часовникът тиктака.

Стрелките лющят циферблата.

Затварят поредния кръг -

траектория, добре позната.

 

Не чувстваш, че всеки кръг,

всяко "тик" и всяко "так"

заключват в себе си секундите

на твоя живот.

Малко по малко се стопяват

и оставят краткотрайна следа,

като снежинките кацнали

на мокрия асфалт.

 

Лято, зима..

после пак..

Нямаш време! Не осъзнаваш ли?

Мимолетност е животът ти,

а ти го губиш в онзи кръг.

 

Само съдиш и нараняваш,

забравил си какво е да прощаваш.

А някой ден ще съжаляваш,

но секундите ти ще ги няма.

 

Ще са заключени в стрелките

на часовника, отдавна вече спрял.

И ще съжаляваш, че звука му си забравил

... тик-так...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сюзън Смърт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...