29 июн. 2008 г., 13:59

Мина стихията

Поэзия

893 0 23

Питаш - сега накъде...
Всеки по пътя
със кръста си.
Към зимния залез
със спомен за ласката
в края на лятото;
към страшно дълбокото
с камък на шията
в луда самотност;
към сънните нощи
с вик на разсъмване...
Мина стихията.
Хайде.
Да тръгваме.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Бора-Бора (Борислав Пелов)

Страшно дълбоко,осмислено и изстрадано !
Свалям ти шапка!

2008-07-12T23:14:05+03:00
Anita765 (Ани Монева)

Мина стихията.
Хайде.
Да тръгваме.

Това не е лесно да се каже, дори в стих!
Поздравления!

2008-07-02T21:39:32+03:00
vitaniya (Таня Цветанова)

Време е, всеки по пътя си!
Поздрав, хареса ми!

2008-07-01T05:19:20+03:00
джуди (Гинка Любенова Косева)

Нищо не се случва случайно!Може би така е по.добре!С теб съм!Прегръдка!

2008-06-30T21:25:35+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Всеки със кръста си...
Така е, Ваня!
Поздрав!

2008-06-30T21:14:06+03:00