Мина стихията

29.06.2008 г., 13:59 ч.

Поезия

5.0 / 16

815 0 23

Питаш - сега накъде...
Всеки по пътя
със кръста си.
Към зимния залез
със спомен за ласката
в края на лятото;
към страшно дълбокото
с камък на шията
в луда самотност;
към сънните нощи
с вик на разсъмване...
Мина стихията. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Бродеща сянка
Разплитане

Разплита се дървото на страха, шуми във вените тънеещи до болка. Ти търсиш само трайната стреха, а л...
Виновна (до живот)

> Спокойно спете! Всичко е наред > сега, когато имате виновен... > > К. Кондова Порочна съм – зачева...
Старата улична лампа

От години, все там си стоеше, на завоя, до старият мост — но не светеше, просто стърчеше, като някой...

Още произведения »