Минало
Обикнах те случайно, без да искам,
не знаех аз дали си ти за мен
и чувствата си дълго аз подтискам,
за теб умирам бавно ден след ден...
Започна всичко преди време,
когато те видях за първи път,
любовта превърна се във бреме,
болят ръцете ми, щом твоите държат...
Да те виждам всеки ден е тежко,
в обятията ти да потрепвам като струна,
за мен е изпитание нечовешко,
прегръщайки те, да не те целуна...
Не вярвам още дълго да успея
в очите да те гледам и да крия
и някога навярно ще посмея
на тебе обичта си да разкрия...
не знаех аз дали си ти за мен
и чувствата си дълго аз подтискам,
за теб умирам бавно ден след ден...
Започна всичко преди време,
когато те видях за първи път,
любовта превърна се във бреме,
болят ръцете ми, щом твоите държат...
Да те виждам всеки ден е тежко,
в обятията ти да потрепвам като струна,
за мен е изпитание нечовешко,
прегръщайки те, да не те целуна...
Не вярвам още дълго да успея
в очите да те гледам и да крия
и някога навярно ще посмея
на тебе обичта си да разкрия...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диана Костова Все права защищены
