May 14, 2008, 1:59 PM

Минало

  Poetry » Love
1.1K 0 2
Обикнах те случайно, без да искам,
не знаех аз дали си ти за мен
и чувствата си дълго аз подтискам,
за теб умирам бавно ден след ден...

Започна всичко преди време,
когато те видях за първи път,
любовта превърна се във бреме,
болят ръцете ми, щом твоите държат...

Да те виждам всеки ден е тежко,
в обятията ти да потрепвам като струна,
за мен е изпитание нечовешко,
прегръщайки те, да не те целуна...

Не вярвам още дълго да успея
в очите да те гледам и да крия
и някога навярно ще посмея
на тебе обичта си да разкрия...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Костова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...