May 14, 2008, 1:59 PM

Минало

  Poetry » Love
1.1K 0 2
Обикнах те случайно, без да искам,
не знаех аз дали си ти за мен
и чувствата си дълго аз подтискам,
за теб умирам бавно ден след ден...

Започна всичко преди време,
когато те видях за първи път,
любовта превърна се във бреме,
болят ръцете ми, щом твоите държат...

Да те виждам всеки ден е тежко,
в обятията ти да потрепвам като струна,
за мен е изпитание нечовешко,
прегръщайки те, да не те целуна...

Не вярвам още дълго да успея
в очите да те гледам и да крия
и някога навярно ще посмея
на тебе обичта си да разкрия...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Костова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...