13 июл. 2014 г., 09:51

Минало

916 0 0

Минало

 

И всеки път аз щом гласа ти чуя,

и всеки път, когато те погледна,

аз искам пак да те прегърна,

дори и таз прегръдка да ми е последна.

 

И всеки път, когато си около мене

и пак парфюма ти усетя,

дори и само с поглед ти да ме погледнеш,

веднага аз ще се досетя.

 

Ще се досетя как ти ме обичаше

и колко нежност ти ми даде,

обричаше ми се във вечна обич,

душата си ти ми отдаде.

 

Но болката във миг ще надделее,

ще плаче и душата в мене,

за нашата раздяла ще си спомня

и как това бе губене на време.

 

Обичах те и още те обичам,

ще те обичам и до моя ден последен,

дори и аз със друг да бъда,

след тебе всеки друг ще бъде бледен. 

 

Петя Петрова®

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...