13 jul 2014, 9:51

Минало

913 0 0

Минало

 

И всеки път аз щом гласа ти чуя,

и всеки път, когато те погледна,

аз искам пак да те прегърна,

дори и таз прегръдка да ми е последна.

 

И всеки път, когато си около мене

и пак парфюма ти усетя,

дори и само с поглед ти да ме погледнеш,

веднага аз ще се досетя.

 

Ще се досетя как ти ме обичаше

и колко нежност ти ми даде,

обричаше ми се във вечна обич,

душата си ти ми отдаде.

 

Но болката във миг ще надделее,

ще плаче и душата в мене,

за нашата раздяла ще си спомня

и как това бе губене на време.

 

Обичах те и още те обичам,

ще те обичам и до моя ден последен,

дори и аз със друг да бъда,

след тебе всеки друг ще бъде бледен. 

 

Петя Петрова®

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....