Минало

И всеки път аз щом гласа ти чуя,

и всеки път, когато те погледна,

аз искам пак да те прегърна,

дори и таз прегръдка да ми е последна.

И всеки път, когато си около мене

и пак парфюма ти усетя,

дори и само с поглед ти да ме погледнеш,

веднага аз ще се досетя.

Ще се досетя как ти ме обичаше

и колко нежност ти ми даде,

обричаше ми се във вечна обич,

душата си ти ми отдаде.

Но болката във миг ще надделее,

ще плаче и душата в мене,

за нашата раздяла ще си спомня

и как това бе губене на време.

Обичах те и още те обичам,

ще те обичам и до моя ден последен,

дори и аз със друг да бъда,

след тебе всеки друг ще бъде бледен. 

Петя Петрова®