dodic (Деян Димитров)
266 1705
24 апр. 2007 г., 23:37

Минало и настояще 

  Поэзия
704 0 7
 

Извървяхме възможните пътища,

и какво след това ни остана,

пак онези сме - гладни, измъчени,

все наивните, вярващи, двама.


Изгребахме с шепи нестихващи,

локва след локва кристална любов,

а дали си останахме същите,

предани, вярни... до гроб?


В години на търсене трепетно,

открихме ли вечните истини,

че всичко е свято единственно,

когато сме влюбени, даващи, искани?


А след завои и шеметно люшкане,

все още те срещам с усмивка,

все същи - сърца неподкупени,

прегръщат се в бурна въздишка.


И какво, че отдавна сме минали,

по пътища стари и прашни,

не сме се предали, не сме се прекършили,

чувствата вчерашни са и днес настоящи.



© Деян Димитров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??