Минало и настояще
Извървяхме възможните пътища,
и какво след това ни остана,
пак онези сме - гладни, измъчени,
все наивните, вярващи, двама.
Изгребахме с шепи нестихващи,
локва след локва кристална любов,
а дали си останахме същите,
предани, вярни... до гроб?
В години на търсене трепетно,
открихме ли вечните истини,
че всичко е свято единственно,
когато сме влюбени, даващи, искани?
А след завои и шеметно люшкане,
все още те срещам с усмивка,
все същи - сърца неподкупени,
прегръщат се в бурна въздишка.
И какво, че отдавна сме минали,
по пътища стари и прашни,
не сме се предали, не сме се прекършили,
чувствата вчерашни са и днес настоящи.
© Деян Димитров All rights reserved.
