23 нояб. 2007 г., 17:34
Бавно отминава времето безкрайно,
а часовникът не престава - тиктака.
Дотегна ми, не толкова болката незнайна,
колкото сънят и скуката
и това, че те няма тука.
Страшно ми дотегна на душата,
почивката и тишината,
сред които все те чакам,
сред които споменът се рови,
а в ушите, като стария часовник,
миналото непрестанно трака.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация