Минало и настояще

23 nov 2007, 17:34

Poesía

596 0 2

Бавно отминава времето безкрайно,

а часовникът не престава - тиктака.

Дотегна ми, не толкова болката незнайна,

колкото сънят и скуката

и това, че те няма тука.

Страшно ми дотегна на душата,

почивката и тишината,

сред които все те чакам,

сред които споменът се рови,

а в ушите, като стария часовник,

миналото непрестанно трака.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.