28 июл. 2021 г., 23:24

Минало не свършено

643 0 0

Минало не свършено

 

 

Позвъня ми и ти отговорих,

номера ти помня още аз!

Почука на вратата, аз отворих.

Дойде при мен във този късен час!

 

Много, много исках да те видя,

но не по този начин! Не така!

Как да те върна и да те обидя?

Ти бе дошла на моята врата!

 

Поканих те. Та как да те оставя

на улицата! Нощ е! Бе сама.

Не можах за миг да те забравя!

За мене беше всичко на света!

 

Дори не се сбогува със детето!

Със моето и твоето дете.

Поне за миг не тръпна ли сърцето?

Майчината ласка му отне!

 

Друга никога не съм погледнал,

нито като тебе съм желал!

А сега съм спирката последна!

Влакът своя път е извървял!

 

Е, синът ни вече е пораснал.

Има майка, ала ти не си!

Твое копие, и е прекрасен!

Даже има твоите очи!

 

Е, животът си върви, това е!

Всеки чака неговия влак.

А кога ще дойде-кой ли знае?

Чакаш днес. И чакаш утре пак!

 

Ден след ден животът си отива,

ала миналото ни боли!

Той, като девица срамежлива

плачее скришом, ала без сълзи!

 

28.07.2021 г.

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....