Минало не свършено

Позвъня ми и ти отговорих,

номера ти помня още аз!

Почука на вратата, аз отворих.

Дойде при мен във този късен час!

Много, много исках да те видя,

но не по този начин! Не така!

Как да те върна и да те обидя?

Ти бе дошла на моята врата!

Поканих те. Та как да те оставя

на улицата! Нощ е! Бе сама.

Не можах за миг да те забравя!

За мене беше всичко на света!

Дори не се сбогува със детето!

Със моето и твоето дете.

Поне за миг не тръпна ли сърцето?

Майчината ласка му отне!

Друга никога не съм погледнал,

нито като тебе съм желал!

А сега съм спирката последна!

Влакът своя път е извървял!

Е, синът ни вече е пораснал.

Има майка, ала ти не си!

Твое копие, и е прекрасен!

Даже има твоите очи!

Е, животът си върви, това е!

Всеки чака неговия влак.

А кога ще дойде-кой ли знае?

Чакаш днес. И чакаш утре пак!

Ден след ден животът си отива,

ала миналото ни боли!

Той, като девица срамежлива

плачее скришом, ала без сълзи!

28.07.2021 г.