Минало свършено
Как неусетно минават си дните
все храня надежда една.
Взират се,молят,очакват очите,
приижда студена вълна.
Ах,не долитайте спомени прежни,
тегне в сърцето тъга.
Отминаха дните добри,безметежни.
Минало свършено,не сега.
И тъй,затворена в голямата къща
обвита стоя в самота,
ще ли се някога в нея завръща
прежната радост сама?
Ах,не заключвайте в тъмен затвор
дните ми розови,дните предишни.
Няма го оня седмоцветен простор,
няма и цъфнали вишни.
© Лидия Кърклисийска Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
Хората цяла седмица чакат да стане петък, цяла година – да стане лято и цял живот – да са щастливи »
12 место
Свързани произведения
Комментарии
-
Много хубав стих, макар че е отредено 12 място, това не значи че не е добро, просто няма подадени гласове, ако се оценяваше от независим редактор, щеше да е друго! Пишеш хубаво!
-
Давам глас за успех в конкурса!
Мисля, че и Димчо Дебелянов би гласувал като мен, ако имаше възможност да прочете последния куплет.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
двамата, защото компютърът ми беше развален.
Миночка,благодаря за оценката.Наистина аз имах доста разочарования в предизвикателствата.Не съм от тези,които се въздигат в облаците,но мисля,че не винаги бях оценявана правилно.Е, явно,че и тук близките отношения си казват думата!Още веднъж ви благодаря!