Минало свършено
Как неусетно минават си дните
все храня надежда една.
Взират се,молят,очакват очите,
приижда студена вълна.
Ах,не долитайте спомени прежни,
тегне в сърцето тъга.
Отминаха дните добри,безметежни.
Минало свършено,не сега.
И тъй,затворена в голямата къща
обвита стоя в самота,
ще ли се някога в нея завръща
прежната радост сама?
Ах,не заключвайте в тъмен затвор
дните ми розови,дните предишни.
Няма го оня седмоцветен простор,
няма и цъфнали вишни.
© Лидия Кърклисийска All rights reserved.
The work is a contestant:
