26 нояб. 2006 г., 02:36

Миниатюра

683 0 8

 

Изплъзнати набързо думи,


през объркани и леки мисли,


издигат плавно помежду ни


бариери каменни излишни...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дидислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Колко си прав, Ведрин...
  • Поздрави, Диди!!! Правилно си го казала!!!
  • "Казана дума - хвърлен камък" вярно, че сме свикнали да го употребяваме в по-друг смисъл. Но нали всичко зависи и от гледната точка? Затова в духа на написаното - заслужаваме ли да хвърлят камъни по нас? Или защо ние ги хвърляме по другите? Поздрави за написаното!
  • Много хубаво!!! Една дума, понякога остава рани за цял живот!
  • Но стихът ти няма нищо излишно!Харесва ми!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...